Певец на руската природа и поет-философ – така наричат Михаил Прившин.

Певец на съветската природа и поет-философ – така назовават Михаил Прившин. Син на опустошен търговец и градинар, либерален възпитаник, изпъден от гимназията поради смелост към преподавател, студент-агроном, който поради присъединяване в марксистки кръжок е задържан и заточен за две години. Житието на Прившин следва пътеките на сърцето и прави завладяващи завои, преди напълно да се посвети на писателската активност. От 1900 до 1902 година Прившин учи в агрономическия отдел на Лайпцигския университет, а след дипломирането си се завръща в Русия и работи като агроном в Клин и Луга, публикувайки редица книги и публикации за селското стопанство. Неудовлетворен от специалността си, Пришвин се насочва на дълги пътешествията на Север (Олонец, Карелия, Норвегия) в качеството си на сътрудник на вестници. Впечатленията му от природата, бита, националното творчество и приказките на жителите на Севера, намират място в пътеписите му “В края на неплашените птици ” (1907) и “Подир вълшебната питка ” (1908), високо оценени от Александър Блок. В годините на Първата международна война писателят е боен сътрудник, очерците му излизат във вестниците “Биржевые ведомости ”, “Речь ”, “Русские ведомости ”. След 1917 година Прившин се занимава с педагогическа активност, увлича се от лов и краезнание, а увлеченията му намират място в поредици от ловни и детски разкази. Пътуванията му и усещанията от Далечния Изток, Север и Кавказ, раждат едно от най-хубавите му творби – повестта “Жент-шен – Коренът на живота ”, 1933 година Реалистичното и сантименталното, истината и приказката, се сливат в светоусещането на писателя, който се стреми да търси и открива в природата прелестните страни на човешката душа.

(1873 ~ 1954)

Този, който ти обичаш в мене, естествено е по-добър – аз не съм подобен. Но ти ме бит и аз ще се постарая да стана по-добър от себе си.

Радостта и щастието са деца на любовта, само че самата обич, като мощ – е самообладание и състрадание.

Любовта наподобява на море, искрящо от цвета на небето. Щастлив е оня, който идва на брега и удивен, съгласува душата си с величието на целия свят. Тогава границите у душата на бедния човек се уголемяват до безспир, и тогава бедния човек схваща, че няма нито гибел, нито това, което назовават „ през днешния ден ” и „ на следващия ден ”. Тогава изчезва оная линия, разделяща живота на „ тук ” и „ там ”. И го няма „ този ” бряг на морето, и въобще няма крайбрежия в любовта.

За някои природата – това са дървата, въглищата, рудата или вилата, или просто гледката. За мен природата е мястото, от което като цветя поникват всичките ни човешки гении.

Дребните проблеми в човешкия живот се преодоляват с великодушие.

Свободната любов без клетви и обети е допустима единствено сред равни, за неравните е очакван бракът, като закрепена форма.

Любовта е единствената почтена и удивителна мощ на земята.

Морализирането е творчеството на бездарните.

Бракът е средството да се спасиш от страстта в любовта.

Вниманието е главният хранителен орган на душата – за всяка душа - и за великата, и за дребната.

Началото на любовта е във вниманието, след това – в избора, а след това – в реализирането.

Нищо не запознат съм стихове. Истинската проза може да бъде къде по-поетична.

Страхувай се да мислиш без присъединяване на сърцето.

Да обичаш врага си, значи да се бориш с неговата зла обсебеност, да се бориш за пленения от злото човек.

Мислите се раждат сходно на деца, и тях също би трябвало дълго да износваме, преди да ги пуснем на белия свят.

За правдата би трябвало да се държим, истината би трябвало да я търсим.

Попадайки в природата, по тази причина се радваме – защото идваме на себе си.

Идеалът е в придвижването – тъгата и щастието по един и същи начин могат да открият или да преградят пътя.

Красотата не се оглежда за положителното, само че хората стават по-добри от нея.

Лицемерието – да мериш постъпките си не пред личната си съвест, а пред лицето на другите.

Любовта е непозната територия и ние всички плуваме към нея всеки на своя си транспортен съд, и всеки от нас е капитан на личния си транспортен съд и води кораба по собствен личен път.

Мирът на земята е вероятен единствено при несъмнено хармонично съответствие сред душата и разсъдъка. Господството на разсъдъка води до гола техника и война.

Обществото се образува от видове и се движи от характери.

Първото изискване за доближаване е искреността.

Талантът е умението персонално да изразиш това, за което мнозина неумишлено са се борили.

Трудовият развой, в случай че е свободен, свършва с творчество.

Снимки: LiveInternet,